Професор Васил Златарски - голямо име в медиевистиката

Българският историк-медиевист* и епиграф, Васил Златарски,  е едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на Българската държава през средните векове“.

Васил Златарски е роден на 14 ноември 1866 година в Търново като най-малкия син в семейството на Никола Златарски. Братята му са видни строители на следосвобожденска България - Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата, проф. Георги Златарски е основоположник на геоложката наука в страната, а Стефан Златарски е виден български офицер.

Васил Златарски завършва класическа гимназия и история в Университета в Санкт Петербург през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893-1895 г. От 1 октомври 1895 г. е гимназиален учител в София и чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет).

От 1897 година до смъртта си Златарски преподава българска история в Софийския университет. Той е редовен доцент,  извънреден професор, а по-късно и  редовен професор в СУ. През периода 1913-1914 и 1924-1925 година той е ректор на университета.

От 1900 година Златарски е действителен член на Българското книжовно дружество (от 1911 БАН), секретар и председател на неговия Историко-филологически клон. От 1921 до смъртта си той е заместник-председател на БА, член-кореспондент на Руската академия на науките в Санкт Петербург от 1911, дописен член на Чешката академия на науките в Прага и на Югославската /Южнославянска/ академия в Загреб.

Златарски е почетен доктор на Харковския университет.  Председател е на Българското историческо дружество и член на други български и чужди общества.

Златарски е първият преподавател по история в Софийския университет, който се занимава със систематична научна дейност. На много ранен етап той си поставя задачата да изгради цялостен подробен преглед на българската политическа история през Средновековието. Поради тази причина, Златарски никога не публикува отделна монография, а подчинява огромната си изследователска работа на многотомната, останала недовършена, „История на българската държава през средните векове”.

В хода на работата си Златарски публикува критични издания на няколко църковно-славянски текста и участва в теренни археологически проучвания в Плиска, Велики Преслав, Червен и др., резултат на което са и няколко обнародвани средновековни надписи. Приносът му към световната наука се състои в детайлния и критичен анализ на публикувани гръцки и латински извори, много от тях използвани преди него от Константин Иречек или Марин Дринов. След него темите, свързани с политическата и културната история на средновековна България, се превръщат във важен дял от историята на византийската цивилизация.

Златарски търпеливо изгражда лични контакти с византолози и медиевисти от цяла Европа. Макар и тежко болен, през февруари 1934 г. той става председател на Организационния комитет на Четвъртия международен конгрес по византийски изследвания - най-значимият научен форум в областта на историческите науки, проведен в България през последното столетие.

Умира на 15 декември 1935 година в София.

--------------------
*Историк, който се занимава с изучаване на Средновековието.

Автор: Тони